спиране – Значение на думата в българския речник

съществително име
спѝране

Какво означава?

1. Значение на спиране

основно – прекратяване на движение, действие или функциониране

2. Значение на спиране

техн. – намаляване на скоростта на превозно средство или машина до пълно спиране

3. Значение на спиране

правен – временна преустановка на съдебно производство поради пречка

4. Значение на спиране

разг. – задържане или отбиване на място

5. Значение на спиране

прен. – прекратяване или ограничаване на процес или развитие

Граматична характеристика

Морфологични особености

Спиране спиране е съществително име от среден род, трето склонение (тип 71). образува се от глагола спирам чрез добавяне на суфикс -не. допуска членуване: спиране, спиране-то, спирания, спирания-та. в множествено число се използва рядко, предимно в абстрактни контексти.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Спиране употребява се в общобългарския език, особено в технически, правни и разговорни стилове. уместно е в описания на процеси на прекратяване или ограничаване. обхваща формални регистри като правни текстове и неформални като ежедневни разговори.

Семантична характеристика

Спиране семантичното поле обхваща идеи за преустановяване, задържане и ограничаване. асоциира се с контрол, безопасност и прекъсване на динамика. носи неутрални до негативни конотации в контексти на аварии или съдебни процедури, но положителни при почивка.

Типични словосъчетания

Спиране се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

спиране на кола
спиране на производство
спиране на дело
аварийно спиране
временна спиране
спиране на работа

Свързани думи и синоними