синкоп – Значение на думата в българския речник

съществително име, мъжки род
сѝнкоп

Какво означава?

1. Значение на синкоп

Муз. – Ритмично изместване на акцента от силната към слабата част на такта, създаващо усещане за неочакваност и динамика.

2. Значение на синкоп

Муз. теория – Нота, започваща на слаба доба и продължаваща през следващата силна доба, като по този начин измества естествения метричен акцент.

3. Значение на синкоп

Мед. – Кратка загуба на съзнание, причинена от временно намаляване на кръвоснабдяването на мозъка; припадък.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Синкоп е съществително име от мъжки род, единствено число. Членуваната форма е синкопът (пълен член) и синкопа (кратък член). Множественото число е синкопи. Думата произлиза от гръцкото συγκοπή — отсичане, прекъсване. Образува производни: синкопиран (прилагателно), синкопирам (глагол).

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Синкоп се употребява като музикален термин за описание на ритмично изместване на акцента. Синкопът е характерен за джаза, фънка, регето и много други музикални стилове. В медицински контекст думата означава краткотрайна загуба на съзнание. И в двата случая принадлежи към специализираната лексика.

Семантична характеристика

Синкоп семантично изразява идеята за прекъсване, изместване и неочакваност. В музиката терминът описва нарушаване на очаквания ритмичен модел, което създава напрежение и динамика. Синкопът е основен елемент на ритмичната изразителност в съвременната музика.

Типични словосъчетания

Синкоп се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Джазовият ритъм е изпълнен със синкопи.

Синкопираният акцент придава енергия на мелодията.

Композиторът използва синкоп за създаване на ритмично напрежение.

Синкопите в тази пиеса изискват прецизно чувство за ритъм.