щаица – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на щаица
основно диал. – Дървено корито, нощви; продълговат дървен съд, в който се замесва тесто за хляб в традиционния селски бит. Диалектна дума от западнобългарските и шопските говори, синоним на „нощви“.
2. Значение на щаица
етногр. нар. – В народния бит — важен домакински предмет, използван от всяка селска къща. Щаицата обикновено е била издълбана от цяло дърво и е имала специално място в дома — под печката или в килера.
3. Значение на щаица
диал. разш. – В разширен диалектен смисъл — всяко дървено корито или съд, подобен на нощви; малка коритообразна съдина за тесто, пране или други домашни нужди.
4. Значение на щаица
прен. остар. – В преносна употреба — всичко, което напомня по форма корито; нещо голямо и празно. Тази употреба е рядка и регионална.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Щаица е съществително име от женски род, единствено число; членува се с определителен член -та (щаицата). Множествено число е щаици, с членна форма щаиците. Думата е диалектна, с неясна точна етимология, вероятно свързана с праславянски корен за „изрязана, издълбана форма“. Среща се предимно в западнобългарски говори. Граматически е напълно регулярна.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Щаица е диалектна дума, практически непозната в съвременния книжовен език. Среща се в етнографски описания, в диалектни речници, в народни текстове от западнобългарските говори. В селата на Софийска, Пернишка и Кюстендилска област по-възрастните хора все още я използват. Стилистично е силно диалектна и архаична.
Семантична характеристика
Щаица принадлежи към семантичното поле на битовите предмети и народната кухня. Конотациите му са свързани с традиционен селски бит, домашен хляб, народна култура. Културно е свързана със старинната традиция на ръчното правене на хляб — една от най-важните ежедневни дейности в селската къща.
Типични словосъчетания
Щаица се среща в следните типични словосъчетания и фрази: