съд – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на съд
юрид. – Държавна институция, която правораздава — разглежда правни спорове, разследва престъпления и постановява решения и присъди; част от съдебната власт — „районен съд“, „окръжен съд“, „Върховен касационен съд“
2. Значение на съд
юрид. – Самото съдебно заседание или процес — „водя дело в съда“, „призован съм в съда“, „съдът заседава“
3. Значение на съд
бит. – Вместилище, контейнер или приемник за течности, храна или други вещества — гърне, тенджера, буркан, кана, бъчва и всякакъв друг предмет, в който може да се сложи нещо
4. Значение на съд
прен. – Преценка, оценка или мнение за някого или нещо — „Божият съд“, „съдът на историята“, „не ми е съд“; също — осъждане, критика
Граматична характеристика
Морфологични особености
Съд съществително име от мъжки род, единствено число. Членува се с определителен член -ът (съдът) и кратък член -а (съда). Множественото число зависи от значението: „съдове“ (за вместилища — гърнета, тенджери) и „съдилища“ (за правни институции — „районни съдилища“). Думата е от старобългарски произход с два различни етимологични корена: „съд“ (правосъдие) е от праславянски *sǫdъ (свързано с „съдя“, „отсъждам“), а „съд“ (вместилище) е от праславянски *sъsǫdъ (свързано с „съсъд“). С течение на времето двете думи са се сляли в една форма, но значенията им остават различни. Образува богати производни: съдия, съдебен, съдилище, правосъдие (от правния корен); съдове, съдомиялна, съдина (от битовия корен).
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Съд употребява се масово и в правен, и в битов контекст. В правния смисъл е фундаментална дума за съдебната система — „отивам на съд“, „заведох дело в съда“, „съдът реши“, „осъден от съда“. В битовия смисъл е ежедневна дума за всякакви вместилища — „мия съдовете“, „купих нови съдове за кухнята“, „кървеносен съд“ (в медицината). Контекстът винаги прави ясно кое значение е имано предвид — объркване е практически невъзможно. В преносния смисъл „съд“ означава преценка или присъда — „Божият съд“, „съдът на потомците“. Думата е стилистично неутрална и е сред най-честите и основни думи в българския език.
Семантична характеристика
Съд семантично принадлежи едновременно към полето на правосъдието и към полето на битовите предмети — два напълно различни семантични свята, свързани от историческата случайност на фонетичното сливане. В правния контекст конотациите са на авторитет, справедливост, закон, власт и страх. В битовия — на домакинство, готвене, съхранение. В преносния — на морална оценка и историческа справедливост. „Съд“ е забележителен пример за омонимия в българския език — една и съща форма с напълно различни значения и произход.
Типични словосъчетания
Съд се среща в следните типични словосъчетания и фрази: