присъда – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на присъда
юрид. – Решение на съд, което определя виновността или невинността на някого според закона и характера и размера на неговото наказание
2. Значение на присъда
юрид. – Решение на съда по наказателно или гражданско дело, с което се определя вината и наказанието или се решава правен спор
3. Значение на присъда
книжн. – Становище, мнение, преценка, преценяване на нещо
4. Значение на присъда
прен. – Краен израз на съд или преценка по някой въпрос
Граматична характеристика
Морфологични особености
Присъда съществително нарицателно име, женски род, тип 41, с редовна словоизмена. единствено число: присъда (членувано: присъдата); множествено число: присъди (членувано: присъдите). образува се от глагола присъждам и суфиксът -а. не притежава звателна форма в съвременния български език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Присъда думата присъда се употребява предимно в юридически контекст и е характерна за официален, правен регистър. срещаща се в съдебни документи, законодателни текстове и правни тълкувания, прилагателната дума функционира като терминологично понятие. употребява се и в книжовен стил при обозначаване на становища и мнения, макар че в този смисъл е по-архаична. уместна е в контекста на съдебни производства, апелации и правни разисквания.
Семантична характеристика
Присъда присъдата е централно понятие в юридическото поле, свързано с отговорност, справедливост и закон. носи официално, авторитетно значение и често е свързана с властни решения и окончателни преценки. конотира нотивност и задължителност, както и идеята за завършек и определеност. в преносния си смисъл думата означава критично преценяване и събиране на мнение по даден въпрос, което я свързва със семантичното поле на преценката и становището.
Типични словосъчетания
Присъда се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
