самостоятелност – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на самостоятелност
осн. – Състояние или качество на независимост и несвързаност с чужда власт, влияние или подкрепа — „политическа самостоятелност“, „икономическа самостоятелност“, „самостоятелност на общината“
2. Значение на самостоятелност
осн. – Способност да се действа, мисли и вземат решения без чужда помощ или ръководство — „проявява самостоятелност“, „работи със самостоятелност“, „взема решения самостоятелно“
3. Значение на самостоятелност
пед. – Умение на учащия или детето само да планира, изпълнява и оценява дейността си и да носи отговорност за резултатите — „самостоятелност при учене“, „развитие на детската самостоятелност“
4. Значение на самостоятелност
спец. – Свойство на действие, задача или структурна единица да се извършва или да функционира отделно, без пряко включване или управление от друга система — „самостоятелност на изследването“, „самостоятелност на модула“, „самостоятелност на предприятието“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Самостоятелност съществително нарицателно име от женски род, отвлечено, обикновено в единствено число. Членува се с кратък определителен член -та: самостоятелността. Множественото число е самостоятелности, но се употребява рядко и предимно при изброяване на различни видове или прояви. Думата е образувана от прилагателното самостоятелен с наставката -ост, чрез която се назовава отвлечено качество или състояние. Сродни производни са самостоятелен, самостоятелно и несамостоятелен. В състава ѝ се откроява основата сам-, свързана с идеята за действие от собствено име и със собствени сили.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Самостоятелност употребява се в книжовната реч, особено в педагогически, психологически, политически, икономически, административен и организационен контекст. Думата назовава както личностно качество, така и институционална или функционална независимост. Често се съчетава с определения като лична, политическа, икономическа, финансова, творческа и професионална. В образованието се говори за изграждане на самостоятелност у детето и за самостоятелна работа на ученика. В обществения и управленския език обозначава отделност от външна власт или зависимост. Стилово е неутрална, но по-абстрактна и официална от изрази като „умение да се справяш сам“.
Семантична характеристика
Самостоятелност семантично принадлежи към полето на независимостта, личната дейност и отделността. Ядрото на значението е способността човек, организация или дейност да се опира на собствените си възможности и да не зависи от външно ръководство, помощ или принуда. Когато се отнася до личност, думата носи положителни конотации на зрялост, инициативност, увереност и отговорност. В политически и икономически контекст подчертава независимото управление и обособеното функциониране. При дейности и структури акцентът пада върху отделността и възможността за самостоятелно изпълнение. Противопоставя се на зависимост, подчиненост и несамостоятелност.
Типични словосъчетания
Самостоятелност се среща в следните типични словосъчетания и фрази: