автономия – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на автономия
основно – самоуправление, независимост и самостоятелност на дадена общност или територия[2][3]
2. Значение на автономия
полит. – политическо или административно-териториално самоуправление на част от държавата, обособена на национална, етнографска или религиозна основа[4][8]
3. Значение на автономия
правен – право на учреждение или организация да решава самостоятелно определени въпроси[4][9]
4. Значение на автономия
академ. – академична независимост и самоуправление на университет или научна институция[2][3]
5. Значение на автономия
филос. – самоопределение чрез собствен разсъдък и подчинение единствено на доброволно приети норми[1][5]
Граматична характеристика
Морфологични особености
Автономия автономия е съществително име от женски род, тип 47, използвано само в единствено число. не образува множествено число и няма звателна форма. членува се като автоно̀мията в единствено число.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Автономия употребява се предимно в политически, правни и академични контексти за обозначаване на ограничена независимост. уместна е в официални текстове, научни статии и публични дискусии. обхваща книжовен и публичен регистър, рядко се среща в разговорния език.
Семантична характеристика
Автономия семантичното поле обхваща идеи за самоопределение, независимост и самозаконодателство с гръцки етимологичен корен от ‘auto’ (сам) и ‘nomos’ (закон). носи положителни конотации на свобода и самостоятелност, но може да асоциира с исторически конфликти като автономията на македония. свързва се с философия на просвещението и моральна автономия.
Типични словосъчетания
Автономия се среща в следните типични словосъчетания и фрази: