просветление – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на просветление
Основно значение – състояние на дълбоко духовно прозрение и разбиране; озарение, осветляване на ума.
2. Значение на просветление
В алхимията – крайната цел на духовната алхимия — пълно преобразяване на съзнанието и постигане на единство с божественото.
3. Значение на просветление
Преносно – внезапно и дълбоко разбиране на нещо; момент на яснота след дълго объркване.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Просветление е съществително име от среден род, единствено число. членуваната форма е просветлението. множественото число е просветления, с членувана форма просветленията. думата е образувана от глагола „просветлявам“ с наставка -ение. ударението пада на третата сричка.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Просветление се употребява в духовния, философския и книжовния стил. в будизма означава нирвана — висше състояние на съзнанието. в алхимията просветлението е резултатът от успешното завършване на вътрешната трансмутация. в разговорната реч означава момент на внезапно разбиране. думата е свързана и с историческата епоха на Просвещението.
Семантична характеристика
Просветление принадлежи към семантичното поле на духовността и познанието. в алхимичната традиция просветлението е последният етап от Великото дело — пълното преобразяване на адепта. семантично е свързано с понятията за озарение, мъдрост и трансценденция. думата носи конотации на висша радост, дълбоко разбиране и окончателна трансформация.
Типични словосъчетания
Просветление се среща в следните типични словосъчетания и фрази: