привързаност – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на привързаност
осн. – Чувство на близост, симпатия и преданост към човек, място, предмет или занимание — „привързаност към семейството“, „привързаност към родния край“, „силна привързаност към книгите“
2. Значение на привързаност
псих. – Емоционална връзка, която създава потребност от близост, сигурност и подкрепа между хората, особено между дете и грижещ се възрастен — „детска привързаност“, „сигурна привързаност“, „тревожна привързаност“
3. Значение на привързаност
прен. – Трайно предпочитание или зависимост от определен начин, навик или среда — „привързаност към старите навици“, „привързаност към традициите“, „привързаност към познатото“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Привързаност съществително нарицателно име от женски род, абстрактно, единствено число. Членува се с кратък определителен член -та: привързаността. Множественото число е привързаности, а членната форма е привързаностите. Думата е образувана от привързан с наставката -ост и назовава отвлечено качество или състояние. Свързана е с глагола привържа и прилагателното привързан. Производни и сродни форми са привързвам, привържа, привързване, привързан, непривързан и привързано. В състава ѝ се откроява представката при- и коренът, свързан с връзване и свързване. Формата се употребява най-често в единствено число, но множественото число е обичайно при психологически типове и прояви.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Привързаност употребява се в общоупотребителната реч, художествената литература, психологията, педагогиката и разговорите за лични отношения. Думата е стилистично неутрална и обикновено назовава положително чувство към човек, място, предмет или дейност. Често се съчетава с определения като силна, дълбока, емоционална, семейна, детска и трайна. В психологически контекст се използва при обсъждане на ранните отношения между детето и възрастния, както и на моделите в интимните връзки. В ежедневната реч може да описва любов, вярност към родния край или нежелание да се изоставят познати навици и вещи. Употребата на множествено число е по-специализирана и обикновено се отнася до различни чувства или типове връзка.
Семантична характеристика
Привързаност семантично принадлежи към полето на чувствата, междуличностните отношения и емоционалните връзки. Семантичното ядро е трайното усещане за близост, което насочва човека към определено лице, място, предмет или дейност и поддържа желанието за контакт. Думата може да носи положителни конотации на обич, вярност, доверие и сигурност, но в някои контексти допуска и оттенък на зависимост, несамостоятелност или страх от раздяла. В психологическата терминология обозначава закономерна връзка и модел на свързване. Обобщено, привързаността е емоционална сила, която свързва и задържа човека близо до значим обект.
Типични словосъчетания
Привързаност се среща в следните типични словосъчетания и фрази: