помощ – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на помощ
основно – съдействие или поддръжка, оказвана на някого в действие или ситуация
2. Значение на помощ
основно – пари, вещи или други материали, давани безвъзмездно на лице или организация
3. Значение на помощ
специал. – бърза помощ – учреждение за спешно медицинско обслужване
4. Значение на помощ
прен. – действия или средства, улесняващи или спасяващи от затруднение
5. Значение на помощ
разг. – личност или фактор, който помага в дадена работа или задача
Граматична характеристика
Морфологични особености
Помощ помощ е съществително име от женски род, образувано по модела на тип 49 в българската морфология. образува множествено число помощи с ударение на първата сричка по̀мощи. допуска членуване: помощта, помощѝте, и сричкопреместване по-мощ, по-мощ-та, по-мо-щи. словообразуването е от корен помощ- с наставка -ъ, свързано с глагола помагам.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Помощ думата се използва в книжовен, разговорен и официален стил, често в ед.ч. за абстрактна подкрепа и мн.ч. за материални помощи. уместна е в контексти на социална, медицинска или лична подкрепа, като бърза помощ в спешни случаи. обхваща регистри от ежедневна реч до правни и административни текстове.
Семантична характеристика
Помощ семантичното поле обхваща подкрепа, улеснение и спасяване, с положителни конотации на доброта и солидарност. асоциира се с безвъзмездност, особено в мн.ч. за благотворителност. преносно означава облекчение или принос, с културни препратки към християнска милост и държавни субсидии.
Типични словосъчетания
Помощ се среща в следните типични словосъчетания и фрази: