полка – Значение на думата в българския речник

съществително име, женски род
по̀лка

Какво означава?

1. Значение на полка

Танц – Бърз и жив двутактов танц с чешки произход, характеризиращ се с подскачащи стъпки и енергично движение.

2. Значение на полка

Музикален жанр – Инструментално произведение в размер две четвърти, написано в стила на полковия танц, с жизнерадостен и весел характер.

3. Значение на полка

Народна традиция – Популярен народен танц в много европейски страни, изпълняван по двойки на празници и тържества.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Полка е съществително име от женски род, двусрично, с ударение върху първата сричка. Членува се с определителен член -та (полката). Множественото число е полки. Думата произлиза от чешки polka, вероятно свързано с чешкото pulka — половина (заради половинните стъпки). Навлязла е в българския език през XIX век.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Полка се употребява както в музикалния, така и в ежедневния дискурс. Свързва се с народните празници и веселия. В българската музикална традиция полката е популярен жанр, особено в духовата музика. Думата има силна положителна конотация, асоциирана с радост и забавление.

Семантична характеристика

Полка принадлежи към семантичното поле на танците и танцувалната музика. Ключови семантични компоненти са бързият темпо, жизнерадостността и енергичното движение. Семантично се противопоставя на валса по ритъм и характер. Думата активира представи за народно веселие, празничност и колективно танцуване.

Типични словосъчетания

Полка се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Духовият оркестър засвири весела полка на площада.

Полките на Щраус са любими на публиката по целия свят.

Двойките танцуваха полка с ентусиазъм и радост.

На селския празник оркестърът изпълни няколко народни полки.