хоро – Значение на думата в българския речник

съществително име, среден род
хорО

Какво означава?

1. Значение на хоро

В митологията – свещен кръгов танц, символизиращ космическия ред и цикличността на живота, изпълняван при ритуали за плодородие и защита.

2. Значение на хоро

В общ смисъл – традиционен български колективен танц, при който участниците се хващат за ръце и танцуват в кръг или верига.

3. Значение на хоро

В преносен смисъл – колективно действие, общо начинание, в което участват множество хора.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Хоро е съществително име от среден род, единствено число. множественото число е „хора“ (в значение на танци) или „хорá“. членуваната форма е хорото. думата е от гръцки произход (choros — хоровод). в изречението функционира като подлог, допълнение или обстоятелство.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Хоро е емблематична дума за българската култура и фолклор. в митологичен контекст кръговият танц символизира слънчевия кръговрат и вечния цикъл на живота. в българската традиция хорото е неразделна част от всеки празник и обред. стилистично е неутрална дума с дълбоко национално-културно значение. присъства в множество народни песни и изрази.

Семантична характеристика

Хоро е символ на общност, единство и колективен дух. кръговата му форма символизира слънцето и космическия ред. в древните култури кръговият танц е бил магически обред за призоваване на плодородие и прогонване на зли сили. семантично е свързано с понятията за единство, радост, традиция и обредност.

Типични словосъчетания

Хоро се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

водя хоро
нестинарско хоро
ръченица и хоро
хващам се на хоро

Свързани думи и синоними