пиано – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на пиано
Музикален инструмент – Клавишен музикален инструмент с чукчета и струни, при който звукът се произвежда чрез натискане на клавишите, известен също като пианино или роял.
2. Значение на пиано
Динамично обозначение – Музикално указание за тихо изпълнение, обозначавано в нотния запис с буквата „p“.
3. Значение на пиано
Тихо (нареч.) – Тихо, с малка сила на звука, като начин на музикално изпълнение.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Пиано е съществително име от среден род, единствено число, а също и наречие. Членуваната форма е „пианото“. Множественото число е „пиана“, а членуваната форма — „пианата“. Думата е несклоняема и запазва формата си. В значение на динамично обозначение се използва и като наречие.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Пиано е широко разпространена дума в българския език, позната както на музикантите, така и на широката публика. Произхожда от италианското „pianoforte“ — тихо-силно, което описва способността на инструмента да произвежда звуци с различна сила. В ежедневната реч се използва предимно за означаване на музикалния инструмент. Като динамично обозначение се среща в музикалната терминология.
Семантична характеристика
Пиано е полисемантична дума с две основни семантични полета — наименование на музикален инструмент и динамично обозначение за тихо звучене. Двете значения произхождат от един и същи италиански корен. В българския език по-разпространено е значението на музикален инструмент. Конотацията е неутрална, а в значение на динамика — свързана с нежност и тихост.
Типични словосъчетания
Пиано се среща в следните типични словосъчетания и фрази: