форте – Значение на думата в българския речник

съществително име, среден род / наречие
фо̀рте

Какво означава?

1. Значение на форте

Динамично обозначение – Музикално указание за силно, мощно изпълнение, обозначавано в нотния запис с буквата „f“.

2. Значение на форте

Силно (нареч.) – Силно, с голяма интензивност на звука, като начин на музикално изпълнение.

3. Значение на форте

Силна страна (прен.) – Силна страна, област на превъзходство или майсторство на някого.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Форте е съществително име от среден род, единствено число, а също и наречие. Членуваната форма е „фортето“. Множествено число обикновено не се употребява. Думата е несклоняема и запазва формата си в различни синтактични позиции. В значение на динамично обозначение може да функционира и като наречие.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Форте се употребява в музикалната терминология като динамично обозначение и в разговорната реч в преносното значение на „силна страна“. Произхожда от италианското „forte“ — силен, от латинското „fortis“. В музикалната практика се противопоставя на пиано. В ежедневната реч изразът „това е неговото форте“ е широко разпространен. Стилистично е неутрална дума.

Семантична характеристика

Форте е дума с относително тясно семантично поле, обединено от идеята за сила и интензивност. В музикалния контекст означава силно звучене, противоположно на пиано. В преносен смисъл обозначава област на превъзходство. Семантично е свързано с понятия като „сила“, „мощ“ и „интензивност“. Образува антонимна двойка с „пиано“ в музикалния контекст. Конотацията е положителна.

Типични словосъчетания

Форте се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

изпълнявам форте
форте фортисимо
меццо форте
негово форте
свиря форте
силно форте

Свързани думи и синоними