перифраза – Значение на думата в българския речник

съществително име, женски род
перифра̀за

Какво означава?

1. Значение на перифраза

В литературознанието – троп, при който предмет или явление се назовава не пряко, а описателно, чрез изтъкване на негов характерен признак.

2. Значение на перифраза

В стилистиката – описателен израз, заместващ собственото или обичайното наименование на нещо, с цел постигане на образност или избягване на повторение.

3. Значение на перифраза

В реториката – похват за украсяване на речта, при който прякото название се заменя с по-дълъг, но по-изразителен описателен оборот.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Перифраза е съществително име от женски род, членувана форма — перифразата. множественото число е перифрази, членувано — перифразите. думата произхожда от гръцки и принадлежи към книжовната терминология. притежава пълна парадигма за число и определеност.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Перифраза се употребява в литературоведския дискурс и в журналистиката. в медиите се използват перифрази като „бялото злато“ за памук или „черното злато“ за нефт. думата е разпространена както в научни, така и в публицистични текстове. перифразата е важно средство за избягване на повторения и обогатяване на стила.

Семантична характеристика

Перифраза принадлежи към семантичното поле на тропите и описателните средства. означава заобиколен, непряк начин на назоваване. семантично е свързана с понятията за евфемизъм, метонимия и описателност. в широк смисъл всяко заместване на пряко название с описание може да се нарече перифраза.

Типични словосъчетания

Перифраза се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

описателна перифраза
използване на перифраза в текста
поетическа перифраза
перифразата като троп

Свързани думи и синоними