метонимия – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на метонимия
В литературознанието – троп, при който едно понятие се заменя с друго въз основа на реална връзка между тях, като причина и следствие, съдържащо и съдържание, автор и произведение.
2. Значение на метонимия
В стилистиката – образно средство, при което названието на предмет или явление се заменя с названието на друг, свързан с него предмет или явление.
3. Значение на метонимия
В езикознанието – семантичен процес на пренос на значение по смежност, при който думата придобива ново значение въз основа на пространствена, времева или логическа връзка.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Метонимия е съществително име от женски род, членувана форма — метонимията. множественото число е метонимии, членувано — метонимиите. думата произхожда от гръцки и принадлежи към книжовната лексика. притежава пълна парадигма за число и определеност.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Метонимия се използва активно в литературоведския и лингвистичния дискурс. думата е основен термин в стилистиката и поетиката. среща се в учебници, научни трудове и литературни анализи. метонимията е един от най-разпространените тропи в художествената литература и ежедневната реч.
Семантична характеристика
Метонимия принадлежи към семантичното поле на тропите и образните средства. означава пренос на значение по смежност, за разлика от метафората, при която преносът е по сходство. семантично обхваща различни видове реални връзки между понятията. свързана е с понятията за синекдоха, перифраза и антономазия.
Типични словосъчетания
Метонимия се среща в следните типични словосъчетания и фрази: