отсъствие – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на отсъствие
осн. – Състояние, при което някой или нещо не се намира там, където се очаква да бъде; липса на присъствие — „отсъствие на ученика“, „по време на отсъствието му“, „дълго отсъствие от дома“
2. Значение на отсъствие
осн. – Липса или неналичие на някого или нещо — „отсъствие на доказателства“, „отсъствие на интерес“, „отсъствие на средства“
3. Значение на отсъствие
прен. – Състояние на душевна разсеяност, отдалеченост или невъвлеченост в случващото се — „погледът му издаваше отсъствие“, „говореше с видимо отсъствие“, „изпадна в състояние на отсъствие“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Отсъствие съществително нарицателно име от среден род, отвлечено, единствено число. Членува се с определителния член -то: отсъствието. Множественото число е отсъствия, а членната форма е отсъствията. Думата е образувана от глагола отсъствам с наставката -ие и принадлежи към абстрактната книжовна лексика. Сродна е с присъствие, присъствам и съществувам по значение на наличие или неналичие, без да има еднакъв словообразувателен корен с последната дума. Производни и свързани образувания са отсъствам, отсъстващ и отсъстващият. В състава ѝ се откроява представката от-, която насочва към отдалечаване или ненамиране на определено място.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Отсъствие употребява се в книжовната реч, в административни, образователни, професионални, медицински и научни текстове. Най-често назовава неявяване на човек на работа, в училище, на заседание или на определено събитие. Среща се и в съчетания, които обозначават неналичие на средства, данни, доказателства, интерес или определено качество. Думата е стилистично неутрална и е по-официална от разговорното „няма го“. В психологически и художествен контекст може да назовава разсеяност или състояние на вътрешна отдалеченост. Обикновено се употребява с предлозите „в“, „при“, „по време на“ и „от“.
Семантична характеристика
Отсъствие семантично принадлежи към полето на наличието, присъствието и липсата. Основното ядро е ненамирането на лице или предмет на очакваното място, както и неналичието на дадено качество, условие или ресурс. Думата може да обозначава конкретен факт, например отсъствие от работа, или абстрактна липса, например отсъствие на доказателства. В преносна употреба се свързва с разсеяност, душевна отдалеченост и невъвлеченост. Конотациите обикновено са неутрални, но в административен, образователен и професионален контекст отсъствието често предполага нарушение, затруднение или необходимост от обяснение. Противопоставя се най-пряко на присъствие и наличие.
Типични словосъчетания
Отсъствие се среща в следните типични словосъчетания и фрази: