липса – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на липса
осн. – Състояние, при което някой или нещо не се намира там, където се очаква да бъде; отсъствие — „липса на учителя“, „липса на свидетели“, „липса на интерес“
2. Значение на липса
осн. – Недостатъчно количество или нямане на нещо необходимо или желано — „липса на средства“, „липса на време“, „липса на жилища“
3. Значение на липса
спец. – Установено отсъствие, недостиг или изчезване на стоки, материали или части, обикновено при проверка — „липса в склада“, „липси в инвентара“, „установени липси на стока“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Липса съществително нарицателно име от женски род, неодушевено, обикновено в единствено число, когато означава отсъствие или недостиг. Членува се с определителния член -та: липсата. Множественото число е липси, а членната му форма е липсите; множественото число се употребява най-често за отделни установени отсъствия или недостизи. Думата е образувана от глагола липсвам чрез наставъчно словообразуване. Производни са липсвам, липсващ, липсващото и безлипсен, макар последната форма да е рядка. Свързва се с предложна конструкция „липса на“ и често участва в отвлечени съчетания, назоваващи недостиг на качества, ресурси или условия.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Липса употребява се в неутралната книжовна реч, в административни, делови, икономически, социални, научни и всекидневни контексти. Най-често се съчетава с предлога „на“ и назовава отсъствието или недостатъчното количество на конкретен предмет, ресурс, факт или качество. В официални документи се среща при описване на липса на документи, средства, данни или основания. Формата за множествено число е характерна за отчетност, търговия и контрол, когато се установяват отделни липси в наличности или комплекти. Думата е стилистично неутрална и широко употребима, без разговорно или специално ограничение. Често се използва и в устойчиви отрицателни конструкции за проблем или пречка.
Семантична характеристика
Липса семантично принадлежи към полето на отсъствието, недостига и незадоволената потребност. Семантичното ядро е идеята, че очаквано, необходимо или желано лице, явление, качество или количество не е налице. В зависимост от контекста думата може да назовава неутрално отсъствие, практически недостиг или отрицателно възприемана недостатъчност. Конотациите често са негативни, защото липсата предполага затруднение, непълнота или невъзможност за нормално действие. При множествено число се откроява значението на отделни установени несъответствия, особено при отчетност и контрол. Понятието се противопоставя на наличност, достатъчност, присъствие и изобилие.
Типични словосъчетания
Липса се среща в следните типични словосъчетания и фрази: