оформяне – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на оформяне
осн. – Придаване на определена форма или външен вид на нещо — „оформяне на веждите“, „оформяне на прическа“, „оформяне на храсти“
2. Значение на оформяне
адм. – Изготвяне на документ по установените правила — „оформяне на документите“, „оформяне на договор“
3. Значение на оформяне
осн. – Постепенно изграждане и окончателно създаване на нещо — „оформяне на характера“, „оформяне на мнение“
4. Значение на оформяне
изк. – Художествено и графично подреждане на текст, книга или издание — „графично оформяне“, „оформяне на корицата“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Оформяне съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, единствено число. Членува се с определителен член -то (оформянето). Множественото число практически не се употребява. Думата е отглаголно съществително от глагола оформям с наставката -не. Глаголът е образуван с представката о- от съществителното форма, заето от латинското forma („облик, вид“). От същото гнездо са оформя, оформен, оформление и форма. Синонимът оформление се използва по-често за графичния дизайн на издания. Ударението е неподвижно и пада върху втората сричка — офо̀рмяне, офо̀рмянето.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Оформяне употребява се в разговорен, административен, технически и художествен стил. Думата е стилистично неутрална. В бита и козметиката се говори за оформяне на коса, вежди, нокти и градински растения. В администрацията и деловодството е често срещан израз „оформяне на документи“, тоест изготвянето им според изискванията. В издателското дело и дизайна думата се използва за графичното представяне на книги, списания и уебсайтове. В психологията и педагогиката се говори за оформяне на личността и възгледите. В производството означава придаване на окончателна форма на изделие.
Семантична характеристика
Оформяне семантично принадлежи към полето на създаването, подредбата и завършеността. Ядрото на значението е превръщането на нещо неопределено или сурово в ясна, подредена и окончателна форма. Конотациите са положителни и свързани с ред, естетика, прецизност и завършеност. Думата обхваща както материални процеси — подстригване, моделиране, дизайн, така и нематериални — формиране на мнение, характер или идея. Връзката със „форма“ подчертава идеята, че всяко съдържание има нужда от подходяща външна рамка, за да бъде разбрано, прието и използвано. Добре оформеното се възприема като завършено и надеждно.
Типични словосъчетания
Оформяне се среща в следните типични словосъчетания и фрази: