форма — Български тълковен речник


форма

съществително име, женски род; множествено число: форми; от латински forma
Определения:
  1. Външният вид, очертание или конфигурация на предмет.
  2. В алхимията — принципът, който придава определеност на материята и определя нейните качества.
  3. Начин на организация, структура или модел на нещо.
Граматика:

женски род, ед.ч. форма, чл. форма формата, мн.ч. форми

Употреба:

в алхимията формата е организиращият принцип, който превръща безформената материя в определено вещество с конкретни свойства

Семантика:

свързва се с ред, структура и определеност; формата противостои на хаоса и придава смисъл на материята

Примери:
  • Формата определя свойствата на веществото в алхимичната философия.
  • Материята без форма е хаотична и неопределена.
  • Алхимикът се стремеше да придаде нова форма на изходната субстанция.
  • Кристалите имат правилна геометрична форма.
Синоними:

вид, облик, очертание, структура, модел