образ – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на образ
Литературен персонаж – художествено изградено действащо лице в литературно произведение, отразяващо определени черти на действителността.
2. Значение на образ
Изображение – визуално представяне или отражение на предмет, лице или явление, включително икона в религиозен контекст.
3. Значение на образ
Представа, впечатление – мисловно представяне на нещо или някого, съхранено в съзнанието като спомен или впечатление.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Образ е съществително име от мъжки род, членувано „образът“ (пълен член) и „образа“ (кратък член). множественото число е „образи“, а членуваната форма — „образите“. думата е от старобългарски произход „образъ“ и има широко разпространение в славянските езици. образува производни като „образен“, „образност“, „изобразявам“, „въображение“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Образ се употребява широко във всички стилове на българския език. в литературоведски контекст е ключов термин за означаване на художествено изграден персонаж. в изобразителното изкуство означава визуално представяне. думата е с изключително висока честотност и богата полисемия.
Семантична характеристика
Образ семантично обхваща широк кръг значения — от литературен персонаж до визуално изображение и мисловна представа. в литературоведски план означава художествено обобщение на действителността чрез конкретен персонаж. семантичното поле включва понятия като персонаж, герой, характер и портрет. думата е централно понятие в теорията на литературата и изкуството.
Типични словосъчетания
Образ се среща в следните типични словосъчетания и фрази: