непоколебимост – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на непоколебимост
осн. – Качество или състояние на човек, който не се поддава на съмнение, страх или натиск; твърдост и устойчивост — „непоколебимост на характера“, „непоколебимост пред трудностите“
2. Значение на непоколебимост
прен. – Твърда увереност в правилността на дадено убеждение, решение или намерение — „непоколебимост на вярата“, „непоколебимост в избора“
3. Значение на непоколебимост
книж. – Постоянство и вярност към принцип, кауза или поет ангажимент въпреки препятствията — „непоколебимост в борбата“, „непоколебимост към идеала“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Непоколебимост съществително нарицателно име от женски род, отвлечено, единствено число. Членува се с определителния член -та: непоколебимостта. Обичайно се употребява в единствено число, тъй като назовава качество или състояние; форма за множествено число е възможна рядко, главно при разглеждане на отделни прояви или видове на това качество. Думата е образувана от прилагателното непоколебим чрез наставката -ост, с която се назовават отвлечени качества. Свързана е по строеж с глагола колебая се и с прилагателното колеблив, чрез отрицателната представка не-. Производни и сродни думи са непоколебим, непоколебимо и непоколебимо.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Непоколебимост употребява се предимно в книжовната реч, в публицистични, официални, художествени и мотивиращи текстове. Често назовава лична добродетел или обществено значима позиция, например при описание на политически дейци, борци, вярващи или хора, изправени пред изпитание. Среща се в съчетания като „непоколебимост на характера“, „непоколебимост пред опасността“ и „непоколебимост в защитата на принципите“. Думата има приповдигнат и оценъчен оттенък и е по-рядка в разговорната реч, където обикновено се предпочитат „твърдост“, „решителност“ или „увереност“. Не се ограничава до конкретна професионална област.
Семантична характеристика
Непоколебимост семантично принадлежи към полето на характера, волята и устойчивото убеждение. Семантичното ядро е отсъствието на вътрешно или външно разколебаване при изпитание, натиск или промяна на обстоятелствата. Думата назовава трайно качество, а не единична постъпка, и обикновено се отнася до човек, позиция, вяра, решение или кауза. Конотациите са положителни, свързани със сила, достойнство, надеждност и морална последователност. В зависимост от контекста може да внушава и прекомерна твърдост или нежелание за промяна. Близка е до устойчивост и решителност, но подчертава именно неподатливостта на съмнение и колебание.
Типични словосъчетания
Непоколебимост се среща в следните типични словосъчетания и фрази: