награда – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на награда
основно – Почетен знак, медал или предмет, даван за особени заслуги или в знак на благодарност
2. Значение на награда
основно – Нещо (обикновено някакъв предмет или пари), което се дава някому за заслуга, високо постижение или добра работа
3. Значение на награда
основно – Победа или успех в конкурс или състезание
Граматична характеристика
Морфологични особености
Награда награда е съществително име от женски род, принадлежащо към третия тип склонение. множественото число е награди, а членуваната форма в единствено число е наградата, в множествено число наградите. думата е нечленувана в именителен падеж и легко образува производни форми като награден (прилагателно) и награждавам (глагол). склонява се регулярно според правилата на българския книжовен език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Награда награда се употребява както в официални, така и в разговорни контексти, намирайки своето място в административни, юридични и спортни текстове. честа е нейната употреба в медийни съобщения за конкурси, награждения и официални признания. обхваща както висок книжовен стил (правителствена награда, международна награда), така и неформална реч (парична награда, първа награда). термините като нобелова награда, награда оскар и други именувани престижни отличия го демонстрират като интегрална част на съвременния български речник.
Семантична характеристика
Награда награда обозначава концепцията за признание и оценка на постижения, свързана с представи за честност, заслуга и справедливост. въпреки че е конкретен термин, често носи преносни значения, свързани със задоволство и одобрение. семантичното поле на думата включва чест, почет и признание, отразявайки социални ценности и система на поощрения. естествено се свързва с конкурентност и успех, като в културния контекст символизира достижения в различни сфери.
Типични словосъчетания
Награда се среща в следните типични словосъчетания и фрази: