отличие – Значение на думата в българския речник

среден род съществително име
отлѝчие

Какво означава?

1. Значение на отличие

основно – характерна черта, белег, качество или признак, по който нещо или някой се различава от друго

2. Значение на отличие

остар. – отлика

3. Значение на отличие

образоват. – най-висок успех в учението

4. Значение на отличие

награда – награда, почетно звание или отличие за постижение

5. Значение на отличие

разг. – проявление на превъзходство или слава

Граматична характеристика

Морфологични особености

Отличие отличие е среден род съществително име с множествено число отличия. склонява се по стандартното iii склонение за среден род: отличието, на отличието, с отличието. ударението пада върху първата сричка в именувателното и винителното число на единственото число. словообразувателно е образувано с наставка -ие от глагола отличам.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Отличие употребява се в книжовния и разговорния език за обозначаване на разлики или награди. в образователен контекст означава най-висока оценка, а в официални ситуации – почетни звания. е уместно в научни, публични и ежедневни текстове, но избягва се в просторечие за значение ‘отлика’. обхваща формални и неформални регистри.

Семантична характеристика

Отличие семантичното поле обхваща разлика, уникалност и признание с положителни конотации на превъзходство. асоциира се с отличителни белези и награди, често преносно за социален статус. в културния контекст свързано с академични и военни отличия, символизиращи заслуги.

Типични словосъчетания

Отличие се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

отличително отличие
изпит с отличие
международно отличие
получено отличие
отличие в качеството
почетно отличие
отличие от другите

Свързани думи и синоними