мрак – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на мрак
осн. – Пълно или почти пълно отсъствие на светлина; тъмнина — „непрогледен мрак“, „мракът на нощта“, „стаята потъна в мрак“
2. Значение на мрак
осн. – Мрачно време около настъпването на нощта или преди разсъмване; тъмнина — „тръгнаха по мрак“, „дойде мрак“, „чакаха до мрак“
3. Значение на мрак
прен. – Състояние на дълбока печал, безнадеждност или душевно страдание — „мрак в душата“, „потъна в мрак“, „животът му беше изпълнен с мрак“
4. Значение на мрак
прен. – Липса на просветеност, знания и култура; духовна изостаналост — „мракът на невежеството“, „борба срещу мрака“, „живот в духовен мрак“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Мрак съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът: мракът, и с кратък член -а: мрака. Употребява се предимно в единствено число; множествено число практически не се използва, но формата мракове е възможна в специални или художествени контексти. Думата е старинна славянска по произход и е свързана с названията за тъмнина. От нея са образувани мрачен, мрачност, мрачно, мрачнее и омрачавам. Словообразувателното семейство назовава както липсата на светлина, така и преносни състояния на печал или непросветеност.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Мрак употребява се в художествен, публицистичен, разговорен и книжовен контекст. В прякото си значение описва нощна или затворена среда без достатъчно светлина: „в мрака на гората“. Често се съчетава с прилагателни като непрогледен, дълбок и гъст. В преносна употреба обозначава душевна потиснатост, безнадеждност или обществена и духовна изостаналост. Изрази като „мрак в душата“ и „мрак на невежеството“ са устойчиви и образни. Думата звучи по-изразително от „тъмнина“ и е особено характерна за поезията, разказа, публицистиката и религиозно-философските текстове.
Семантична характеристика
Мрак семантично принадлежи към полето на светлината, видимостта и душевните състояния. Основното ядро е представата за липса на светлина, при която предметите трудно или изобщо не се различават. От това значение се развиват конотации на неизвестност, заплаха, самота и потиснатост. В преносна употреба думата назовава тежка печал, безнадеждност или липса на духовно просвещение. Тя обикновено носи отрицателна, понякога тържествено-драматична оценка. В художествен текст може да изгради атмосфера на загадъчност, страх или обреченост, а в публицистичен контекст често противопоставя невежеството на знанието и просветата.
Типични словосъчетания
Мрак се среща в следните типични словосъчетания и фрази: