печал – Значение на думата в българския речник

съществително име
печа̀л

Какво означава?

1. Значение на печал

осн. – Чувство на тъга, скръб и душевна горчивина — „дълбока печал“, „тиха печал“, „обхвана го печал“

2. Значение на печал

книж. – Състояние на душевно страдание, породено от загуба, раздяла или тежко преживяване — „печал по загиналия“, „печал от раздялата“, „живее в печал“

3. Значение на печал

прен. – Израз на тъга или меланхолично настроение, проявено в лице, поглед, глас или природна картина — „печал в очите“, „печал в гласа“, „вечерна печал над полето“

4. Значение на печал

разг. – Грижа, безпокойство или неприятност, която причинява тревога — „Каква печал ти е това?“, „Нямам печал за чуждите работи“, „Не било печал, а голяма беля“

Граматична характеристика

Морфологични особености

Печал съществително нарицателно име от женски род, абстрактно, неодушевено, единствено число. Членува се с кратък определителен член -та: печалта. Множественото число е печали, а членната форма е печалите; тази форма се употребява предимно в книжовен, поетичен или специално контекстуализиран текст. Думата е славянска по произход и е свързана със старобългарското печаль. Образува производни и сродни думи като печален, печално, печалност, печаля се, опечалявам и опечален. Съществителното принадлежи към третото склонение и обикновено назовава вътрешно емоционално състояние, а не конкретен предмет.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Печал употребява се най-често в художествената литература, поезията, публицистиката и при описване на силни лични преживявания. Думата е книжовна и стилистично маркирана, с поетичен или леко старинен оттенък, затова в ежедневната реч често се заменя с „тъга“ или „мъка“. Среща се в контексти на загуба, раздяла, самота, спомен и съжаление. Съчетанията „дълбока печал“ и „тиха печал“ са устойчиви литературни модели. В разговорни изрази като „няма печал“ може да означава грижа или неприятност. Употребява се и преносно за меланхолично излъчване, тон или пейзаж.

Семантична характеристика

Печал семантично принадлежи към полето на чувствата, душевните състояния и преживяването на загуба. Ядрото на значението е трайна или силно проявена тъга, съчетана с болка, съжаление и вътрешна горчивина. Думата често се отнася до реакция при раздяла, смърт, несполука или несбъднато очакване. Конотациите ѝ са предимно сериозни, съкровени и книжовно-поетични; в художествен текст може да внушава тиха, красива или съзерцателна меланхолия. В разговорна употреба значението се разширява към грижа или неприятност. Понятието се доближава до тъга и скръб, но звучи по-архаично и литературно.

Типични словосъчетания

Печал се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

дълбока печал
тиха печал
печал по изгубеното
изпълнен с печал

Свързани думи и синоними