луцифер – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на луцифер
рел. – В християнската традиция – името на дявола преди падението му от небето
2. Значение на луцифер
лит. – Персонификация на бунтовническия дух и гордостта в литературата
3. Значение на луцифер
астрон. – Поетично название на планетата Венера като утринна звезда
4. Значение на луцифер
прен. – Човек с гордост, амбиция или бунтовнически характер
5. Значение на луцифер
хим. – Остарало название на кибрита или запалката
Граматична характеристика
Морфологични особености
Луцифер мъжки род, единствено число, склонява се по първо мъжко склонение с членна форма луциферът. При множествено число прави луцифери, луциферите. Думата е заемка от латински lucifer (носител на светлина) и се употребява предимно в книжовен стил. Може да се използва и като собствено име без членуване.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Луцифер употребява се главно в религиозни, литературни и философски контексти, както и в художествената литература. В разговорната реч се среща рядко и обикновено с експресивен характер. Характерна е за високия книжовен стил, особено в поезията и драматургията. В съвременния език се използва предимно в преносно значение или при литературни алюзии.
Семантична характеристика
Луцифер семантично поле включва понятия свързани с падението, бунта, гордостта и амбицията. Носи силни религиозни и митологични конотации, свързани с борбата между доброто и злото. В културен план се асоциира с произведения като „Изгубеният рай“ на Милтън и „Фауст“ на Гьоте. Символизира противоречието между светлината и тъмнината, божественото и демоничното.
Типични словосъчетания
Луцифер се среща в следните типични словосъчетания и фрази: