демон – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на демон
Религиозно – зъл дух, паднал ангел, който служи на сатаната и се противопоставя на Бога.
2. Значение на демон
Митологично – свръхестествено същество с добра или зла природа в древногръцката и други митологии.
3. Значение на демон
Преносно – вътрешна сила или страст, която мъчи и тормози човека, карайки го към зло.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Демон е съществително име от мъжки род, членувано с пълен член -ът и кратък член -а. множественото число е демони. думата е заемка от гръцки език. образува производни думи като демоничен, демонизъм, демонология.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Демон се употребява в религиозни, литературни и разговорни текстове. в библейския контекст демоните са зли духове, които обсебват хора и им причиняват страдания. в литературата демонът е символ на злото и изкушението. в съвременния език думата се използва и в преносен смисъл за вътрешни страхове и страсти.
Семантична характеристика
Демон в християнската традиция е паднал ангел, който е последвал сатаната в бунта му срещу Бога. семантично думата носи конотация на зло, разрушение и изкушение. в библейските текстове демоните могат да обсебват хора и да бъдат прогонвани чрез молитва. семантично е свързана с понятията за дявол, зъл дух и паднал ангел.
Типични словосъчетания
Демон се среща в следните типични словосъчетания и фрази: