лична – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на лична
осн. – Която принадлежи на отделен човек, отнася се до него или изхожда от него — „лична вещ“, „лично мнение“, „лична карта“
2. Значение на лична
осн. – Която засяга частния живот, отношенията или преживяванията на определен човек — „лична тайна“, „личен въпрос“, „лични отношения“
3. Значение на лична
прен. – Която е присъща на конкретна личност и изразява нейния собствен избор, вкус или становище — „лична позиция“, „личен стил“, „лична преценка“
4. Значение на лична
разг. – Употребявана като съществително име за лична карта или друг документ за самоличност — „Покажи си личната“, „Забравих личната си карта у дома“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Лична прилагателно име, женски род, единствено число, определена форма на личен. Съгласува се със съществителни от женски род: лична среща, лична собственост, лична молба. Формите за мъжки и среден род са съответно личен и лично, а за множествено число — лични. Определената форма личната се употребява пред съществително с определеност или самостоятелно, когато подразбира съществително като карта. Думата е образувана от личност чрез словообразувателната основа лич- и наставката -ен. Производни и сродни форми са лично, личностен, личност и безличен.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Лична употребява се широко в разговорната, административната, деловата, правната, медийната и художествената реч. В официални текстове се среща при назоваване на документи, данни, имущество и отговорности: лична карта, лични данни, лична собственост. В обществената комуникация характеризира мнение, позиция, избор или принос, когато се подчертава индивидуалният характер. В разговорната реч често се употребява за въпроси и отношения, които не бива да се обсъждат публично. Съчетанието „лична карта“ е устойчиво, а субстантивираната форма „личната“ е разговорно съкращение на „личната карта“. Стилово думата е неутрална.
Семантична характеристика
Лична семантично принадлежи към полето на човека, индивидуалността и частната сфера. Основното значение обозначава принадлежност или отношение към конкретна личност, без непременно да изразява собственост. Думата може да назовава както обективна връзка — лични данни и лична карта, така и субективна позиция — лично мнение и личен избор. В зависимост от контекста носи неутрални, делови или интимни конотации. Често противопоставя индивидуалното на общественото, общото, служебното или публичното. В изрази като личен живот и лични отношения се свързва с неприкосновеност, близост и граници между частното и публичното.
Типични словосъчетания
Лична се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
