кол – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на кол
основно – Дебел заострен дървен или метален прът, който се вкопава в земята
2. Значение на кол
ист. – Дървен стълб, използван за екзекуция чрез набождане в средновековието
3. Значение на кол
прен. – Нещо, което причинява страдание или мъчение
4. Значение на кол
разг. – Неприятност, проблем или затруднение
5. Значение на кол
спец. – Вертикален опорен елемент в строителството или ограждението
Граматична характеристика
Морфологични особености
Кол съществително име от мъжки род, което се склонява по общия тип с нулева флексия в единствено число. В множествено число получава окончание -ове (колове), като се членува с определителния член -ът (колът) в единствено число и -те (коловете) в множествено число. При словообразуване участва в сложни думи като колообразен, колоподобен, а също така образува деминутиви като колче и колец.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Кол употребява се в различни регистри на езика – от неутрален до разговорен стил. В архитектурния и строителния жаргон думата е техническа и означава конкретен строителен елемент. В историческия контекст се използва при описание на средновековни екзекуции и мъчения. В разговорната реч често се употребява в преносен смисъл за означаване на неприятности и проблеми, като получава експресивна оцветеност.
Семантична характеристика
Кол семантичното поле на думата обхваща понятия, свързани с вертикалност, твърдост и опора, но също така и с наказание и страдание. Културно думата е свързана с исторически практики на екзекуция, което й придава негативни конотации в преносната употреба. Асоциативно се свързва с понятия като мъчение, изпитание, препятствие, но и с функционалност и практичност в строителния контекст. В български фолклор и литература често символизира жестокост или справедливо възмездие.
Типични словосъчетания
Кол се среща в следните типични словосъчетания и фрази: