стълб — Български тълковен речник


стълб

съществително име, мъжки род • мн.ч. стълбове

Определения

  1. Вертикална опорна конструкция; колона, подпираща сграда или друга структура.
  2. В анатомията — удължена костна структура, като гръбначен стълб, служеща за опора на тялото.
  3. В преносен смисъл — основа, опора или главен елемент на нещо.

Граматика

мъжки род, първо склонение; членувана форма: стълбът / стълба; множествено число: стълбове; умалително: стълбче.

Употреба

използва се в архитектурата за вертикална опора, в анатомията за гръбначен стълб и в преносен смисъл за основа или крепител на нещо.

Семантика

свързано с идеята за вертикална опора и устойчивост; обединява буквалното значение на конструктивен елемент с преносното за основа и крепител.

Примери

  • Гръбначният стълб на коня поема огромно натоварване при бягане.
  • Стълбът от прешлени защитава гръбначния мозък на всяко гръбначно животно.
  • Водният стълб е единица за измерване на налягането в морските дълбини.
  • Гръбначният стълб на жабата е значително по-къс от този на змията.

Синоними

колона
опора
стойка
подпора
основа