ключ – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на ключ
Основно – метално приспособление за отключване и заключване на брави и катинари.
2. Значение на ключ
Митология – магически предмет, който отваря вратите между световете или достъпа до скрити съкровища и тайни.
3. Значение на ключ
Преносно – средство за разбиране или решаване на нещо, основният фактор за успех или достъп.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Ключ е съществително име от мъжки род, членувана форма „ключът“ (пълен член) и „ключа“ (кратък член). множественото число е „ключове“. думата е от старобългарски произход. склонява се по правилата за едносрични съществителни от мъжки род. образува прилагателно „ключов“ и умалителна форма „ключе“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Ключ е изключително разпространена дума в българския език. среща се във всички стилове и контексти. в митологичен и приказен контекст е символ на достъп до забранени пространства и тайни знания. в ежедневния език означава физически предмет за отключване. преносната употреба е много продуктивна — „ключ към успеха“, „ключова роля“. думата участва в множество фразеологизми.
Семантична характеристика
Ключ принадлежи към семантичните полета на инструментите и символичния достъп. думата носи конотации на власт, достъп и тайна. в митологичния контекст се свързва с отварянето на забранени врати и преминаването в други светове. семантично е неразривно свързана с понятията за врата, порта и заключване. има изключително богата метафорична употреба.
Типични словосъчетания
Ключ се среща в следните типични словосъчетания и фрази: