изплащане – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на изплащане
осн. – Действие по изплащане на дължима парична сума на лице или организация; плащане — „изплащане на заплата“, „изплащане на пенсия“, „изплащане на обезщетение“
2. Значение на изплащане
фин. – Постепенно погасяване на заем, кредит или друго парично задължение, обикновено чрез вноски — „изплащане на ипотека“, „изплащане на кредит“, „изплащане на дълг“
3. Значение на изплащане
осн. – Плащане на цената на стока или услуга на части за определен период — „покупка на изплащане“, „продажба на изплащане“, „телефон на изплащане“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Изплащане съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, обикновено в единствено число, но с възможна форма за множествено число изплащания. Членува се с пълен определителен член -то: изплащането. Думата е отглаголно съществително, образувано от глагола изплащам с наставката -ане; свързана е с плащам и плащане. Производни и сродни форми са изплащам, изплатя, изплатен, изплащателен и изплащател. В състава ѝ представката из- подчертава довеждането на действието до завършек, а основата плащ- назовава предаването на пари срещу задължение, право или получена облага.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Изплащане употребява се в официален, делови, финансов, банков и административен контекст. Често се съчетава с названия на суми, задължения, доходи и обезщетения: заплата, пенсия, кредит, заем, ипотека, дивидент, компенсация. В документи и новинарски текстове обозначава организирано предоставяне на пари по график или по установена процедура. В търговията изразът „на изплащане“ означава придобиване на стока с разсрочено плащане. В разговорната реч думата обикновено се заменя с „плащане“ или „връщане на кредита“, но остава напълно книжовна и стилистично неутрална.
Семантична характеристика
Изплащане семантично принадлежи към полето на паричните отношения, задълженията и финансовото уреждане. Семантичното ядро е извършването на плащане или постепенното предаване на дължима сума до окончателното ѝ покриване. Думата предполага получател, парично задължение и определен ред или срок на плащане. В зависимост от контекста може да назовава еднократно предоставяне на средства, периодично плащане или разсрочено погасяване. Конотациите са предимно делови, административни и финансови; при „покупка на изплащане“ се свързва с достъпност, но и с продължителен ангажимент към кредитор.
Типични словосъчетания
Изплащане се среща в следните типични словосъчетания и фрази: