изпитване – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на изпитване
осн. – Проверяване на знания, умения или способности чрез изпит, въпроси или задачи; „устно изпитване“, „писмено изпитване“, „изпитване по математика“
2. Значение на изпитване
спец. – Систематично проверяване на качествата, изправността или устойчивостта на материал, изделие, машина или съоръжение; „изпитване на мост“, „изпитване на якост“, „изпитване под налягане“
3. Значение на изпитване
мед. – Изследване или проверка на физиологично състояние, функция или реакция с определена медицинска цел; „алергологично изпитване“, „натоварващо изпитване“, „изпитване на слуха“
4. Значение на изпитване
прен. – Подлагане на човек или нещо на трудност, натиск или проверка, за да се установи издръжливостта му; „изпитване на волята“, „изпитване на търпението“, „изпитване на приятелството“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Изпитване съществително нарицателно име от среден род, образувано от глагола изпитвам с наставката -ане. Употребява се предимно в единствено число, но има и множествено число изпитвания, когато се обозначават отделни процедури, случаи или видове. Членува се с пълния член -то: изпитването; нечленуваната форма е изпитване. Произходът е словообразувателен, от изпитвам, свързано с изпит и питам. Производни и сродни форми са изпитвам, изпитан, изпитателен, изпитател, изпитание и изпит. В специалната употреба често се съчетава с определения като предварително, основно, лабораторно, техническо и контролно.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Изпитване употребява се в образованието, науката, техниката, медицината, промишлеността и административния контрол. Думата е книжовна и стилистично неутрална, като често назовава официална или методично организирана процедура. В училищен и университетски контекст се говори за устно, писмено и практическо изпитване. В инженерната практика се употребява при проверка на материали, конструкции, тръбопроводи, машини и съоръжения. В медицината обозначава диагностична или функционална процедура. Среща се в нормативни документи, технически спецификации и научни текстове. В разговорната реч по-често се използват изпит, проверка или тест, а преносната употреба се среща в публицистиката и художествената литература.
Семантична характеристика
Изпитване семантично принадлежи към полето на проверката, оценяването и установяването на качества. Ядрото на значението е целенасочено подлагане на човек, предмет или система на определена процедура, задача или въздействие, за да се получи достоверна преценка. При образованието се проверяват знания и умения, в техниката — надеждност, якост и изправност, а в медицината — реакции и функционално състояние. Думата има предимно неутрални и делови конотации, но в преносна употреба може да внушава напрежение, трудност и проверка на устойчивостта. Обобщава както самия процес, така и организираната процедура.
Типични словосъчетания
Изпитване се среща в следните типични словосъчетания и фрази: