искане – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на искане
осн. – Изразено желание или настояване за получаване, извършване или осъществяване на нещо — „писмено искане“, „основателно искане“, „отправям искане“
2. Значение на искане
юрид. – Официално заявено пред компетентен орган желание за признаване или защита на право или интерес — „искане за обезщетение“, „съдебно искане“, „отхвърляне на искането“
3. Значение на искане
осн. – Това, което някой желае или очаква от друг човек; претенция, изискване — „искането му беше разумно“, „не изпълниха искането“, „предявявам искане“
4. Значение на искане
икон. – Количество стоки или услуги, което потребителите желаят и могат да закупят при определени условия — „търсенето и искането“, „високо искане на пазара“, „промяна в искането“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Искане съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -то: искането. Множественото число е искания, а членната форма за множествено число е исканията. Думата е образувана от глагола искам чрез наставката -не и назовава действие или резултат от действие. Свързва се словообразувателно с поискам, изискам и поискване. Производни и сродни форми са искан, искателен и изискуем, макар че не всички се употребяват еднакво често. В състава на устойчиви изрази се среща в официална, административна и правна лексика, например писмено искане и искане за разрешение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Искане употребява се в разговорната, деловата, административната, политическата и юридическата реч. Думата е стилистично неутрална, но особено честа в официални текстове, заявления, жалби, договори и съдебни документи. Обикновено се съчетава с определения като писмено, официално, основателно, разумно или неоснователно. В ежедневен разговор назовава отправено желание към друг човек, например искане за помощ или обяснение. В публичната реч се използва при представяне на граждански, синдикални и политически искания. В икономически контекст може да се срещне като неточно употребяван заместител на търсене, затова изборът зависи от смисъла.
Семантична характеристика
Искане семантично принадлежи към полето на желанието, волята, общуването и правните отношения. Семантичното ядро обозначава формулирано очакване някой да даде, направи или признае нещо. В зависимост от контекста думата може да назовава неутрална молба, настойчива претенция или официално процедурно действие. Конотациите ѝ варират от учтиви и делови до конфликтни, когато искането ограничава чужда свобода или се възприема като прекомерно. В административната и юридическата реч тя подчертава формалността и необходимостта от разглеждане, докато в ежедневната употреба често означава просто желание или очакване.
Типични словосъчетания
Искане се среща в следните типични словосъчетания и фрази: