индивидуална – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на индивидуална
осн. – Която се отнася до отделен човек, предмет или случай, разглеждан самостоятелно, а не като част от група — „индивидуален подход“, „индивидуална задача“, „индивидуално решение“
2. Значение на индивидуална
осн. – Присъща на конкретен човек или характерна само за него; лична и своеобразна — „индивидуален стил“, „индивидуален почерк“, „индивидуални особености“
3. Значение на индивидуална
спец. – Предназначена за използване от един човек или за задоволяване на негови лични потребности — „индивидуална работна програма“, „индивидуална защита“, „индивидуално обучение“
4. Значение на индивидуална
мед. – Определена съобразно състоянието, нуждите или особеностите на конкретен пациент — „индивидуално лечение“, „индивидуална терапия“, „индивидуална доза“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Индивидуална прилагателно име, качествено, с три рода и две числа. Формите са индивидуален за мъжки род, индивидуална за женски род, индивидуално за среден род и индивидуални за множествено число. Съгласува се със съществителното по род, число и определеност: индивидуалният план, индивидуалната програма, индивидуалното решение, индивидуалните потребности. В мъжки род се употребяват пълен член индивидуалният и кратък член индивидуалния. Образува наречието индивидуално и съществителното индивидуалност. Думата е заемка от международната лексика, свързана с латинското individuum, „неделимо, отделно цяло“. Съставът ѝ включва основата индивид- и наставката -уален.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Индивидуална употребява се в книжовната реч, в административни, образователни, медицински, психологически, спортни и делови контексти. Думата е стилистично неутрална и често характеризира план, програма, подход, обучение, консултация или решение, съобразени с конкретно лице. В културата и изкуството описва личен стил, почерк или изразност, различими от общоприетите образци. В научни и обществени текстове се използва при противопоставяне между индивидуално и колективно, лично и обществено, единично и общо. Понякога се употребява излишно вместо „личен“, но в специализираните съчетания носи точно значение за персонализирано действие или предназначение.
Семантична характеристика
Индивидуална семантично принадлежи към полето на отделността, личната принадлежност и неповторимостта. В центъра на значението стои представата за един конкретен човек или обект, разглеждан извън общата група и съобразен с неговите особености. Думата може да подчертава както разграничаването от мнозинството, така и личния характер на дадено качество, действие или решение. Конотациите обикновено са неутрални или положителни, особено когато се свързва с внимание към личните потребности, творчество и самостоятелност. В административен, образователен и медицински контекст често означава специално пригоден за конкретен случай.
Типични словосъчетания
Индивидуална се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
