хонорар – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на хонорар
осн. – Парично възнаграждение за извършена работа или професионална услуга извън постоянна трудова заплата — „получи хонорар“, „уговори хонорар за консултация“, „плати хонорар на адвокат“
2. Значение на хонорар
автор. – Възнаграждение на автор за написано, създадено или публикувано произведение — „авторски хонорар“, „хонорар за статия“, „писателят получи хонорар за книгата си“
3. Значение на хонорар
спец. – Парична сума, изплащана на изпълнител, лектор, консултант или друго лице за еднократно участие или задача — „хонорар на лектора“, „актьорски хонорар“, „договорен хонорар за участието“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Хонорар съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът: хонорарът, и с кратък член -а: хонорара. Множественото число е хонорари, а членуваната форма е хонорарите. Думата е заемка от латинското honorarium, свързано с honor — „чест“, и първоначално назовава възнаграждение за услуга. Образува производни думи като хонорарен и хонорарно, а също съчетанията авторски хонорар и хонорарна система. При употреба с числителни бройната форма е два хонорара, а след пет — пет хонорара.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Хонорар употребява се в книжовната реч, деловия език и професионалната комуникация. Среща се в договори, фактури, счетоводни документи, медийни публикации и разговори за заплащане на услуги. Особено типична е за сферите на литературата, журналистиката, изкуството, правото, медицината, консултирането и образованието. Обикновено се съчетава с определения за лице или дейност: авторски, адвокатски, лекарски, лекторски, артистичен хонорар. Може да назовава предварително договорена или вече изплатена сума. Не се употребява обичайно за редовна работна заплата, макар в разговорната реч понякога да се използва по-широко за всяко професионално възнаграждение.
Семантична характеристика
Хонорар семантично принадлежи към полето на труда, услугите и паричното възнаграждение. Семантичното ядро е договорено или изплатено парично възмездяване за конкретна работа, обикновено извършена от автор, специалист или лице със свободна професия. Думата често се свързва с творчество, експертност и професионална услуга, а не с постоянна длъжност и месечна заплата. Конотациите са предимно неутрални и делови, но размерът на хонорара може да подчертава престиж, известност или висока квалификация. Понятието включва както възнаграждение за произведение, така и плащане за еднократно участие, консултация или задача.
Типични словосъчетания
Хонорар се среща в следните типични словосъчетания и фрази: