глас – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на глас
Музика – Звукът, произвеждан от човешките гласни връзки при пеене; певчески глас, характеризиращ се с определен обхват, тембър и сила.
2. Значение на глас
Общо – Звук, произвеждан от човек при говорене; способността на човека да произвежда членоразделни звуци.
3. Значение на глас
Музика – Отделна мелодична линия в многогласна музикална композиция; партия в хорово или инструментално произведение.
4. Значение на глас
Преносно – Мнение, позиция, право на изказване; вот при гласуване.
5. Значение на глас
Преносно – Вътрешно чувство или интуиция, която подсказва нещо; „гласът на съвестта“, „гласът на разума“.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Глас е съществително име от мъжки род, което се членува с пълен член -ът и кратък член -а. Множественото число е „гласове“. Думата е от старобългарски произход (гласъ) и е запазена във всички славянски езици. Склонява се по правилата за едносрични съществителни от мъжки род с разширение -ов- в множествено число.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Глас е една от основните думи в българския език с изключително широка употреба. В музиката означава както певческия глас на човека, така и отделна мелодична линия в композиция. Думата участва в множество устойчиви изрази и фразеологизми: „вдигам глас“, „глас в пустиня“, „глас народен“. Стилистично е неутрална и принадлежи към основния лексикален фонд.
Семантична характеристика
Глас обединява значенията си около идеята за звук, произвеждан от живо същество, и по-широко — за изразяване на позиция или чувство. В музиката гласът е основният „инструмент“ на певеца, а също и термин за мелодична линия. Преносните значения разширяват идеята за „звучене“ към изразяването на мнение, вътрешна интуиция и право на участие в решения.
Типични словосъчетания
Глас се среща в следните типични словосъчетания и фрази: