довод – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на довод
основно – мисъл или факт, които се привеждат като доказателство за нещо; аргумент
2. Значение на довод
правен – разсъждение или довод, използван в съдебен или юридически контекст като аргумент
3. Значение на довод
прен. – причина или основание за оправдание или предлог
4. Значение на довод
разг. – мотив или резон в ежедневни спорове
Граматична характеристика
Морфологични особености
Довод довод е съществително име от мъжки род, тип 7 на склонение. образува множествено число до̀води (нечленувано) и до̀водите (членувано), бройна форма (два) до̀вода. допуска пълен член до̀водът и нечленувани форми до̀вод, до̀вода. словообразуването е от корен дов- с наставка -од.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Довод употребява се предимно в писмени и формални контексти като научни текстове, дебати и правни документи. в разговорния език се среща в спорове и дискусии за уместност. обхваща регистри от неутрален до книжовен, като избягва се в изключително разговорни ситуации. често се комбинира с глаголи като ‘привеждам’ или ‘убедителен’.
Семантична характеристика
Довод семантичното поле обхваща логика, убеждаване и обосноваване с позитивни конотации на разумност. асоциира се с интелектуални дискусии и преносно с ‘коз’ в дебатни контексти. носи културни препратки към риторика и философия. в негативен смисъл може да означава слаб или изтъркан аргумент.
Типични словосъчетания
Довод се среща в следните типични словосъчетания и фрази: