добавка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на добавка
основно – нещо добавено допълнително към друго; прибавка, допълнение
2. Значение на добавка
финанс. – допълнителна сума към заплата или доход, като месечни добавки за деца
3. Значение на добавка
хранит. – вещество, смесено в малки количества с хранителен продукт за промяна на химичното или физичното му състояние
4. Значение на добавка
правен – допълнение към документ, като rider
5. Значение на добавка
разг. – прибавка към ястие или тегло, като side-dish или makeweight
Граматична характеристика
Морфологични особености
Добавка добавката е съществително име от женски род, тип 41 по склонение, с ударение на втория срич на основната форма доба̀вка. образува се чрез суфиксално словообразуване от глагола ‘добавям’ с наставка -ка. в единствено число има форми: до-бав-ка, до-бав-ка-та; в множествено: до-бав-ки, до-бав-ки-те, без звателна форма.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Добавка употребява се в книжовен, разговорен и специализиран език, често в контекста на допълнения към основно съдържание. уместна е в ежедневни разговори, административни текстове и научни описания на хранителни продукти. обхваща формални и неформални регистри, като в изрази като ‘в добавка’ за допълнителна информация.
Семантична характеристика
Добавка семантичното поле обхваща идеи за допълване, увеличаване и подобряване чрез прибавяне. носи положителни конотации на пълнота и полезност, с преносни значения за незадължителни, но желани елементи. асоциира се с хранителни добавки в модерния контекст и културни практики като осоляване на храни.
Типични словосъчетания
Добавка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: