дедукция – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на дедукция
основно (фил.) – Метод на разсъждение, при който от общи положения и принципи се извеждат частни изводи и заключения за конкретни случаи и явления.
2. Значение на дедукция
лог. – Логическо разсъждение, при което заключението задължително следва от предпоставките и не може да бъде невярно, ако предпоставките са верни.
3. Значение на дедукция
мат. – Извеждане на нови твърдения от вече известни аксиоми и теореми чрез строго логическо разсъждение, при което истинността на новото твърдение е гарантирана.
4. Значение на дедукция
прен. – Способност за изводи и заключения от наличните факти, която често се свързва с детективско или аналитично мислене.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Дедукция е съществително име от женски род, единствено число, заето в българския език от латинското „deductio“ — отвеждане, извеждане, образувано от глагола „deducere“ — извеждам, отвеждам. Множествената форма е „дедукции“, а членуваните форми са „дедукцията“ и „дедукциите“. Думата принадлежи към интернационалната научна лексика и има еквиваленти във всички европейски езици — английското „deduction“, френското „déduction“ и немското „Deduktion“. Близки производни в българския език са прилагателното „дедуктивен“ и наречието „дедуктивно“. Думата е напълно усвоена и активно се използва в научни и общообразователни контексти.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Дедукция се употребява предимно в научен, философски и образователен контекст. В средното училище думата се среща в часовете по математика, философия и логика като начин на разсъждение от общото към частното. В университетските курсове дедукцията е централно понятие в логиката, философията на науката и математиката. Историческото ѝ навлизане в българския език е през деветнадесети век чрез немската и руската научна литература. В съвременната научна методология дедукцията се противопоставя на индукцията и заедно с нея формира двата основни начина на разсъждение. В литературата и популярната култура думата е свързана с детективския жанр и с прочутия Шерлок Холмс. В публицистиката дедукцията се появява в обсъждания на логически и аналитични проблеми. Стилистично терминът има изразен научен оттенък.
Семантична характеристика
Дедукция попада в семантичното поле на познавателните и логическите методи, заедно с думите „индукция“, „извод“, „заключение“ и „разсъждение“. Думата поражда асоциации с логиката, философията, математиката и аналитичното мислене. В културен план дедукцията символизира идеята за строго логическо мислене и за извеждане на сигурни изводи от общи принципи. Конотацията на думата е положителна и носи оттенък на интелектуалност и рационалност. В преносна употреба дедукцията е свързана с детективски способности и аналитично мислене. Думата е тясно свързана с традицията на класическата логика от Аристотел насам.
Типични словосъчетания
Дедукция се среща в следните типични словосъчетания и фрази: