бланка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на бланка
осн. – Лист или формуляр с отпечатан постоянен текст, графи и реквизити, предназначен за попълване и оформяне на документ — „молба по образец“, „служебна бланка“, „бланка за заявление“
2. Значение на бланка
осн. – Лист хартия с предварително отпечатано име, адрес, знак или други данни на учреждение, организация или предприятие, използван за официална кореспонденция — „писмо на фирмена бланка“, „бланка с герб“, „официална бланка“
3. Значение на бланка
разг. – Формуляр или готов образец, който се попълва с необходимите лични или служебни данни — „получи бланка за записване“, „попълни бланката“, „предаде бланката на гишето“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Бланка съществително нарицателно име от женски род, неодушевено, единствено число. Членува се с определителен член -та: бланката. Множественото число е бланки, а членуваната форма е бланките. Думата е заемка от френски чрез европейската административна и канцеларска лексика; свързва се с френското blanc („бял“), поради първоначалната идея за празен или ненапечатан лист. Образува производни и съчетания като бланков, бланкови документи, бланкирам и бланкиране. В книжовния език се употребява устойчиво в административната, деловата, банковата, образователната и техническата документация.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Бланка употребява се най-често в административна, делова, служебна, банкова, медицинска и образователна среда. Думата обозначава както официална хартия с предварително отпечатани реквизити, така и формуляр, който гражданин или служител трябва да попълни. Среща се в указания, заявления, договори, писма и вътрешна кореспонденция: „попълнете бланката“, „изпратете писмото на фирмена бланка“, „използвайте утвърдената бланка“. Стилово е неутрална, но принадлежи преимуществено към деловия и административния език. В разговорната реч често се заменя с „формуляр“ или „образец“, особено при електронни услуги.
Семантична характеристика
Бланка семантично принадлежи към полето на документите, писменото общуване и административното оформяне. Ядрото на значението е предварително подготвен носител на информация, върху който се нанасят конкретни данни, подписи или допълнителен текст. Думата има предимно неутрални и делови конотации и предполага установен ред, образец и институционална употреба. В зависимост от контекста бланката може да бъде официален лист с реквизити или празен формуляр за попълване. Понятието се различава от „документ“, защото бланката често представлява неговата предварително оформена основа, а от „образец“ — защото обикновено се използва непосредствено за съставяне на конкретен документ.
Типични словосъчетания
Бланка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: