монумент – Значение на думата в българския речник

съществително име
монумѐнт

Какво означава?

1. Значение на монумент

осн. – Голям паметник, издигнат в чест на важно събитие или личност — „монумент на свободата“, „гранитен монумент“

2. Значение на монумент

прен. – Велико произведение или постижение с трайна стойност — „монумент на българската литература“

3. Значение на монумент

книж. – Внушителна сграда или съоръжение с историческа стойност — „монументите на античността“

Граматична характеристика

Морфологични особености

Монумент съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът (монументът) и кратък член -а (монумента). Множественото число е монументи с членна форма монументите. Думата е заета от латинското monumentum, производно на глагола monere („напомням“), тоест буквално „нещо, което напомня“. От същото гнездо са прилагателните монументален („внушителен, величествен“) и монументалност. Ударението е неподвижно и пада върху последната сричка — монумѐнт. Синоним с по-неутрален и разговорен характер е паметник. Множественото число често се използва в туристическите и историческите описания.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Монумент употребява се в книжовен, публицистичен, архитектурен и изкуствоведски стил. Думата има тържествен и малко официален оттенък и обикновено се отнася до големи и внушителни паметници. В историята и туризма се говори за монументи на културното наследство. В изкуствознанието думата е част от описанията на монументалното изкуство — скулптура, стенопис и мозайка. В преносен смисъл се използва за изключителни произведения и постижения. В ежедневната реч по-често се казва паметник, а монумент се предпочита в официални речи и публикации.

Семантична характеристика

Монумент семантично принадлежи към полето на паметта, историята и изкуството. Ядрото на значението е величествено съоръжение, което съхранява спомена за важна личност или събитие. Конотациите са положителни и тържествени — величие, памет, почит, вечност. Етимологичната връзка с латинския глагол „напомням“ подчертава основната функция на монумента — да не позволи забравата. В преносен смисъл думата изразява висока оценка за трайни постижения. Същевременно монументите често стават обект на обществени спорове за историческата памет. Монументите оформят облика на градовете и стават символи на цели епохи и народи.

Типични словосъчетания

Монумент се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

исторически монумент
монумент на свободата
гранитен монумент
издигам монумент

Свързани думи и синоними