скулптура – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на скулптура
основно – вид изобразително изкуство, което създава обемни образи чрез оформяне на твърди или пластични материали като камък, мрамор, глина или метал; ваятелство.
2. Значение на скулптура
конкретно – отделно художествено произведение в обемна форма, като статуя, бюст или релеф.
3. Значение на скулптура
спец. – изпъкнали или вдлъбнати очертания по растение или мида в ботаниката и зоологията.
4. Значение на скулптура
прен. – обемно-пространствено изображение на материални предмети, фокусирано върху пластичните характеристики на човешката фигура.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Скулптура скулптура е съществително име от женски род, включено в тип 41 на склонението. образува множествено число скулптури, членувани форми са скулптурата и скулптурите. ударението пада върху първата сричка в ску̀лптура, докато в словосъчетания често се среща скулпту̀ра. производни прилагателни са скулптурен, скулптурна, скулптурно. думата е непроменяема по падежи извън стандартното българско склонение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Скулптура употребява се предимно в художествен, културен и академичен контекст за описание на изкуство или конкретни творби. уместна е в литературата, музеите, изложбите и образователните текстове, като обхваща формален и неутрален езиков регистър. рядко се среща в разговорния език, освен при обсъждане на известни паметници или съвременно изкуство.
Семантична характеристика
Скулптура семантичното поле обхваща изобразителното изкуство с акцент върху обемността и материалността, асоциирайки се с класически епохи като ренесанса и античността. носи конотации на вечност, майсторство и човешки образ, често преносно символизирайки красота и хармония. културно се свързва с фигури като донатело и микеланджело, както и с публични паметници.
Типични словосъчетания
Скулптура се среща в следните типични словосъчетания и фрази: