очарование – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на очарование
осн. – Особена привлекателност, която пленява и предизвиква възхищение — „женско очарование“, „очарованието на стария град“
2. Значение на очарование
осн. – Състояние на възторг и възхищение — „изпадам в очарование“, „гледам с очарование“
3. Значение на очарование
остар. – Магия, омагьосване — „като под очарование“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Очарование съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, единствено число. Членува се с определителен член -то (очарованието). Множественото число очарования се използва рядко. Думата е отглаголно съществително от глагола очаровам с наставката -ание. Глаголът е образуван с представката о- от корена чар-, свързан със съществителното чар и с остарялото чародей („магьосник“). Първоначалното значение е „омагьосване“. От същото гнездо са очарователен, разочарование, чаровен и чародейство. Думата е книжовна, но широко употребима. Ударението пада върху сричката -ва- — очарова̀ние — и е неподвижно във всички форми. Думата е стилистично неутрална.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Очарование употребява се в разговорен, художествен, публицистичен и туристически стил. Думата е стилистично неутрална с положителен заряд. В ежедневната реч се използва за описание на привлекателни хора — „той има неотразимо очарование“. В туризма и рекламата често се говори за очарованието на места, градове и природа. В художествената литература и поезията думата изразява възхищение и любов. Противоположната дума разочарование е много честотна и означава загуба на илюзиите. Изразът „личното очарование“ се използва за чара на публични личности. Често се съчетава с прилагателни като неотразимо и необяснимо.
Семантична характеристика
Очарование семантично принадлежи към полето на красотата, привличането и емоциите. Ядрото на значението е силата на нещо или някого да пленява и да предизвиква възхищение. Конотациите са ясно положителни — възторг, нежност, привлекателност и вълшебство. Етимологичната връзка с чар и чародей показва, че в основата стои представата за магия — очарованият човек е като омагьосан. Затова думата изразява нещо повече от красота — тя означава въздействие, което трудно може да се обясни разумно, но силно се усеща. Затова очарованието често е трудно за описание.
Типични словосъчетания
Очарование се среща в следните типични словосъчетания и фрази: