чар – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на чар
осн. – Привлекателна, обаятелна особеност на човек или нещо, която поражда симпатия и възхищение — „личен чар“, „неустоим чар“, „чарът на стария град“
2. Значение на чар
прен. – Силно въздействие или привлекателност, с която някой или нещо увлича и завладява — „чарът на музиката“, „магията и чарът на приказката“, „изгуби своя чар“
3. Значение на чар
разг. – Обаяние и умение да се печели разположение чрез приятни обноски, любезност или остроумие — „има чар“, „спечели ги с чар“, „усмивката му е пълна с чар“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Чар съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, обикновено употребявано в единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът: чарът, а при употреба след предлог или като допълнение се използва кратката форма чара. Множествено число почти не се употребява; възможна е формата чарове в контексти за различни прояви или видове привлекателност. Думата е заемка от френски чрез международната културна лексика. От нея са образувани очаровам, очарование, очарователен и чаровен. Свързва се и с производното чаровница за обаятелна жена.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Чар употребява се в разговорната, художествената, публицистичната и рекламната реч. Думата е стилистично неутрална и се отнася както до хора, така и до места, предмети, произведения на изкуството и преживявания. Често се среща в съчетания като „личен чар“, „естествен чар“ и „старовремски чар“. В израза „има чар“ се подчертава цялостното приятно въздействие на някого или нещо. В рекламни и туристически текстове думата представя дадено място или продукт като привлекателен и запомнящ се. В разговорната реч може да означава и умение за спечелване на симпатии. Обикновено носи положителна оценка и рядко звучи иронично.
Семантична характеристика
Чар семантично принадлежи към полето на привлекателността, въздействието и междуличностното общуване. Семантичното ядро е качеството, което прави човек, предмет, място или преживяване приятни, интересни и въздействащи. При човек думата обикновено обозначава съчетание от външност, поведение, глас, усмивка и духовни качества. При произведение, пейзаж или спомен назовава неуловимата сила, която привлича и задържа вниманието. Конотациите са положителни, но понякога намекват за въздействие, основано повече на впечатление и настроение, отколкото на практическа стойност. Близки понятия са обаяние, прелест, магия и харизма.
Типични словосъчетания
Чар се среща в следните типични словосъчетания и фрази: