добродетели – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на добродетели
В богословски контекст – духовни и нравствени качества, водещи човека към Бога, включващи вяра, надежда и любов като трите богословски добродетели.
2. Значение на добродетели
В етически смисъл – положителни нравствени качества и свойства на характера, които определят праведния живот.
3. Значение на добродетели
В аскетически контекст – духовни качества, придобивани чрез молитва, пост и духовна борба, противоположни на страстите и греховете.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Добродетели е форма за множествено число на съществителното „добродетел“ от женски род. единствено число — добродетел. членува се с определителен член -те (добродетелите). думата е сложна, образувана от основите добро- и -детел. принадлежи към книжовния стил.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Добродетели се използва в религиозни, философски и етически текстове. в християнската традиция се различават богословски добродетели (вяра, надежда, любов) и основни добродетели (мъдрост, мъжество, умереност, справедливост). думата присъства в аскетическата литература и в поученията на църковните отци. в ежедневната реч се среща по-рядко, но е добре разбираема.
Семантична характеристика
Добродетели семантично обхващат положителните нравствени качества, които формират праведния характер. в религиозния контекст те са противоположни на греховете и страстите. думата предполага съзнателно усилие за усъвършенстване на характера. семантичното поле включва понятия за праведност, благочестие и нравствено съвършенство. в богословието добродетелите са път към духовно спасение.
Типични словосъчетания
Добродетели се среща в следните типични словосъчетания и фрази: