милостиня – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на милостиня
В религиозен контекст – дарение на нуждаещите се като израз на християнска любов и милосърдие, една от основните добродетели.
2. Значение на милостиня
В богословски смисъл – добро дело, извършено от състрадание, което приближава човека до Бога и очиства греховете.
3. Значение на милостиня
В общоупотребим смисъл – парична или материална помощ, давана на бедни и нуждаещи се хора.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Милостиня е съществително име от женски род, първо склонение. членува се с пълен член -та (милостинята). множествено число се образува с окончание -и (милостини). думата произлиза от корена мил- с наставка -остиня. принадлежи към книжовния и религиозния стил.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Милостиня се използва в религиозни и ежедневни контексти. в християнската традиция даването на милостиня е важна добродетел, препоръчвана от Христос. в Стария и Новия завет милостинята е описана като път към божията благодат. в разговорната реч думата може да има и негативен оттенък на подаяние. в православната практика милостинята е свързана с поста и молитвата.
Семантична характеристика
Милостиня семантично изразява акт на щедрост и състрадание към нуждаещите се. в религиозния контекст тя е проява на божията любов чрез човешките дела. думата предполага доброволност и безкористност на даването. семантичното поле включва понятия за милосърдие, състрадание и благотворителност. в аскетическата традиция милостинята е средство за духовно очистване.
Типични словосъчетания
Милостиня се среща в следните типични словосъчетания и фрази: