характер – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на характер
Съвкупност от психични черти – устойчивите индивидуални особености на личността, определящи нейното поведение, отношение и реакции.
2. Значение на характер
Литературен персонаж – пълноценно разкрит образ в литературно произведение с ясно изразени психологически черти и вътрешен свят.
3. Значение на характер
Отличителна особеност – специфичното своеобразие, характерната черта на явление, предмет или процес.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Характер е съществително име от мъжки род, членувано „характерът“ (пълен член) и „характера“ (кратък член). множественото число е „характери“, а членуваната форма — „характерите“. думата произлиза от гръцкото „χαρακτήρ“ (отпечатък, белег) и е навлязла в българския език чрез руски и западноевропейски езици. образува производни като „характерен“, „характеристика“, „характеризирам“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Характер се употребява широко във всички стилове на българския език. думата е с висока честотност и разнообразни контексти на употреба. в литературоведски план означава пълноценно разкрит персонаж. в психологията и ежедневната реч означава съвкупност от личностни черти. носи неутрална стилистична окраска.
Семантична характеристика
Характер семантично обхваща както психологическото понятие за личностни черти, така и литературоведското понятие за персонаж. думата се свързва с идеите за индивидуалност, устойчивост и своеобразие. семантичното поле включва понятия като личност, нрав, темперамент и образ. в литературен план предполага дълбочина и многопластовост на персонажа.
Типични словосъчетания
Характер се среща в следните типични словосъчетания и фрази: