значение – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на значение
основно – Смисъл, съдържание или съдържателна страна на дума, израз, знак или явление, която ги прави разбираеми.
2. Значение на значение
мат. – Числена стойност, която дадена функция, променлива или израз приема при определени условия или стойности на аргумента.
3. Значение на значение
книж. – Важност, ценност или роля на нещо в определен контекст, дейност или живот.
4. Значение на значение
линг. – Семантичното съдържание на езикова единица, отразяващо отношението ѝ към обекти и явления от действителността.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Значение е съществително име от среден род в единствено число, което се членува с определителния член -то. Думата се изменя по число и образува форма за множествено число според правилата на българската граматика. В съвременния български език принадлежи към основния речников фонд и се използва в множество контексти. произхожда от глагола знача и старобългарския корен -знач- със значение „белег, знак“. Множественото число е значения, а членуваните форми са значението и значенията. Близки производни са глаголите знача, означавам, обозначавам, прилагателните значителен, значим и съществителните знак, означение. В чуждоезичен план съответства на английското meaning, value, significance.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Значение се използва широко в съвременния български език, като принадлежи към активния речников запас на образования говорител. Думата има висока честотност в специализирани и неспециализирани контексти. се използва изключително често в съвременния български език — в науката, образованието, философията, литературата и ежедневието. Думата принадлежи към основния речников фонд и има изключително висока честотност. В лингвистиката значението е централно понятие в семантиката. В математиката значението на функция е числената стойност, която тя приема. В разговорната реч думата се използва за обозначаване на смисъл, важност и съдържание. Често се среща в учебници, художествена литература, медии и научни текстове. Стилистично терминът е универсален. Думата се среща в учебници, научни публикации, медии, художествена литература и ежедневна реч.
Семантична характеристика
Значение принадлежи към специфично семантично поле, в което се намира заедно с други родствени и близки по значение думи. принадлежи към семантичното поле на смисъла, съдържанието и значимостта, заедно с думи като смисъл, важност, ценност и стойност. Конотацията на думата е неутрална и универсална. В културен план значението е централно понятие във философията, религията и литературата. Думата поражда асоциации с разбиране, тълкуване, символи и комуникация. Често се асоциира с понятията „смисъл“, „стойност“ и „значимост“. Думата е важна част от концептуалната система на българския език и играе значима роля в комуникацията.
Типични словосъчетания
Значение се среща в следните типични словосъчетания и фрази: